автор: ru

Здравей, Приятелю!! Отново тук съм!
Мълчанието, дълго двама ни гнети...
Ще мине времеи ще ме забравиш...
Но в мислите си с теб съм....и боли..

Тя, болката, във мен отдавна вече
пуска корени, намира си храна..,
Ту някой си отишъл,ту безславно,
съм се понесла пак към някоя мечта...
Не съм от вчера, но наивно,
вярвах сляпо в не един подлец.
С приятелите верни, се разминах ...
Не ми остана вяра...и злочест,
Животът, като бавна мелница,
на прах превръща всеки миг.
Нека вятър вее... Делници...,
като наниз, с тебе ще редим...
И вик.., от болка, ще изтръгне
душата ми от този сън...
Събуждам се.Така далечен си.
Сама съм пак. Било е сън.

......
Събуждам се!
В очите - огън!
Грейва слънце пак,
като преди...
Приятел си,
без теб не мога!
Мълчанието ти
гнети...