автор: gil-galad

прашно татуирани тапети
със следи от щастия, сълзи,
дулсинеи графитено възпети,
паяк под смъртта виси

плюш, картина крива,
голи сбръчкани тела
и мелодия, тъй грозно сива,
в грамофона със тръба

така добре познато,
такова чудничко клише,
че изглежда не сакато,
а почти... почти добре

дали да не престана?
в порядъчност да се предам,
да изпрося пак "осанна"
абе... добър ден, Мадам