автор: miro

І
Крещящия вик на полята
смени се със тъмно стъкло.
Шумът от потропващи релси
уплаши се от съня.
Завои завиваше пътя
зад нагнетения автобус.
Контрола със"Моля билетче"
и плашещо плачещи бели цветя.
ІІ
Денят събличаше декорите
със жестове на стара стриптизьорка.
Щастливо дрънчаха парите медни
в просяшките льчи на слънцето.
Пропука се хълмът със кръст на гърдите-
трупът преливаше от червеи.
Тогава пристигна нощта
с бледите сенки
на забравен,ням език.
С короните горди,желани
на царе,императори или крале.
А крещеше Христос,че идвал страшния съд
сякаш пък някой го слушаше.
ІІІ
Думи отляво,
думи отдясно.
Играеш си с тях
сякаш играеш на тото.
Безопасна терапия
или убиваш от времето
Кой търси смисъл в глупостта.