автор: PaparakaPV

Живея в някакво убийствено безвремие
пустинно преминават керваните на дните
А слънцето ръждиво свети някак утопично
ехидно ме поглежда и се смее във очите ми

Прерових методично цялата вселена
и всяка песъчинка да търся някакъв оазис
Отчаяно мечтаех да наквася устните
да влея малко жива влага във душата си.

А тялото ми смазано като след градушка
обезобразено и покрито с рани от целувки
Прегръщано и хапано и чукано от кой ли не
едва си взима вече дъх и стене за почивка

И като в някаква сънлива еднозначност
се лутам като насекомо срещу лампата
И все по яростно се блъскам в светлината
със ясното съзнание, че ще ми изгорят очите

Пришпорвам все по бързо керваните на дните
в галоп прегазвам своите етапи от живота
А варваринът вятър затрупва всички стъпки
след мен не ще остане нищо, само прах и пясък.