автор: dobilz

На Дийн с благодарност.

В онова градче, спряло хода на времето,
сред чардаците дървени и топлото синьо на къщите,
сред нагретите плочници и острото на кълдаръмите
светът загуби своята същност.

Логично беше, но не беше на време.
Погледнах в очите ти и се разпиляха годините.
Всички мои пътища неизменно свършват при тебе.
Всички твои посоки - тук, при синята къща.

Отесня ни небето със своята преходност.
Любов с бяла магия заключи душите ни.
Колко малко ни трябваше да забленуваме вечност.
Колко много ни тябва, за да останем същите.