Винаги съм мислила че да си добър е лесно..поне за мен е така.
Да подадеш на гладния, дори когато ти си гладен, да дадеш на жадния от последната ти капка вода. Да се озовеш на помощ, да подадеш ръка на приятел когато съзираш в очите му отчаяния зов...и без думи да му помогнеш. Мислила съм, че за да утешиш приятел е по-важно отколкото да загубиш времето си ..и въпреки че ти също си в безизходица, него го поставяш над всичко, защото той е приятел.
Така си мислех доскоро...живота около мен обаче ми показа и другата страна ...показа ми как приятеля ти те предава и забива ножа в гърба без да му мигне окото. Показа ми плесницата ударена без жал...сякаш искаше да ми се изсмее ..да ми покаже колко съм наивна. Наивна ...сигурно е така.
Но това е моят живот и аз не искам да се променям. Въпреки ударите, въпреки раните, въпреки неправдите аз пак ще стана и пак ще съм усмихната...пак ще дам хляб на бедния, вода на жадния, доверие на приятеля и любов ...защото това ме прави щастлива..И ще бъда ...