Който и да си: излез, когато падне вечерта
от свойта стая, вътре знаеш всичко
от твоя дом започва хоризонта
който и да си
С очи, които в умората едва
утъпкания праг напускат
вдигаш бавно тъмното дърво
и го поставяш пред небето: стройно и само
и си сътворил света. Просторен.
И както думата в мълчание се ражда
И както волята ти схваща същността
Така очите ти ще го напуснат нежно...
Из: Книга на картините