автор: philipa

Лицемерът

Усмивката му се разлива като овче сирене,но в тези ъгълчета има нещо,нещо плашещо,нещо тъмно...А и това злато,което обвива втори горен вляво съвсем оправдава породилите се в мен резерви относно човека с разлятата усмивка.
То не е усмивка,а усмивчище,уж благовидна,уж добронамерена,защо тогава тя толкова ме плаши.И аз се дръпвам встрани.Но лицемерът е след мен,той ме доближава;в паниката си почти не улавям думите;чувам само гласа,който звучи като арфа,но някак стържи.Стържеща арфа.Разумът ми насочва спусък срещу сърцето ми и това овладява паниката ми.Забучвам поглед в лицемереца и улавям думите му.Те са захар,само че карамелизирана,уж е захар,ама вече не е, а и малко горчи.Той маже лицето ми с поглед,ухажва ме с лицеприятни словеса,а в пространството се носи мирисът на карамелизирана захар.Почти се опивам от този мирис,жълтият блясък на златния му зъб ме приземява.И лицемерът е забучил поглед в мен.Аз го слушам,той говори.И в двама ни тече двойна мисловна дейност.Аз го слушам внимателно,опитвайки се да разчета мислите му зад вербалния щрудел,който ми поднася.Лицемерът на свой ред говори,а мозъкът му ме псува.Само лицемерът може да псува с усмивка.Душата му наподобява гъба за меине на чинии,разцафосана от прекалена употреба.За сметка на това,обаче обвивката на душата е перфектна.А пък душата,кой ти я гледа нея?Важна е фасадата.Ей на такива хора аз шапка им свалям!
Лицемерът с пълно основание се вмества в моето определение за най-добрия актьор на планетата.цял живот - ежесекундно,ежеминутно,ежедневно той упражнява активна театрална дейност.Чак да му завиди човек.Някой ден може пък и "Оскар" да вземе!