автор: naf_naf

Недей да ме посрещаш, остави ме
за малко тук отвън да постоя...
Вратата с мойто и със твойто име
отново ще ме скрие...
Остави ме.
Нека за миг да мръзна,
после ще дотичам,
към топлото с усмихнати ръце
ще се протегна
и до болка пръсти
във радостна гримаса ще превия.
Но моля - остави ме, нека мръзна...
На залез полусхлупен на лъчите
за миг ще се погрея
и после ще дотичам...