автор: kiromaiden

Чувствам се подло предаден,
предаден от целия свят
от болката съм изненадан,
която ме прониза като хлад.

Писна ми от мизерии,
които ме съпътстват ден след ден,
кръвта ми бучи в безбройните артерии
и събирам ярост ден след ден.

Защо живея шибания си живот?
Защо изобщо съм създаден?
Не искам да живея като роб,
а като човек на живота отдаден.

Бавно потъвам и умирам
в шибаното море от проблеми
но пак продължавам и неспирам,
да живея в шибания свят от изкуствени хризантеми.