Ти създаваш сърца и погубваш!
Клопка черна сред въздух стаен.
Ту неистово-бясно разлюбваш,
ту си в миг предпоставка за мен!
Ти ми служиш с измамни лъчения
като лик на опълчен човек.
А не знаеш, че всяко съмнение
аз насочвам от тебе към теб.
Нощ, безсмъртнице, светлотрепереща!
Твоят глас е шлифован топаз,
криеш тъмни в душата си свещи,
на разсъмване паля ги аз.