автор: philipa

Емили Дикинсън

Надеждата е птицата с перата,
която се издига във душата
и мелодии без думи пее,
неспирно тя ги лее.
Във вихъра най-нежната се чува,
а раната - това е бурята,
която може да изпъди птицата,
понесла толкоз много топлина.


Песента и чувах в най-хладната земя
и в най-странното море звуча,
но от всички птици тя единствена,
троха от мен не пожела.