автор: TheMask

* * *

Аз толкова мечтах за теб,
че ти изгуби своята реалност.
Изчезна времето, отредено
да прегръщам тялото ти,
да целувам думите,
трептящи на твоите устни.

Аз толкова мечтах за теб,
че ръцете ми твоята сянка
прегръщат по навик,
и не ще ми бъде възможно
да те докосна наистина.

Ако се появиш - топла и жива,
душата ми омагьосана,
ще ме превърне
в сянка пред теб.
Каква жестока ирония...

Аз толкова мечтах за теб,
че време е да се събудя,
но тялото ми е отпуснато безволно
и доверчиво облегнато на любовта-
ти единствено си ми нужна.
Нямам смелост да докосна
ни челото, ни мечтаните устни -
треперя пред тази целувка.

Аз толкова мечтах за теб,
толкова скитах,
говорих с призраци,
твоят призрак прегръщах,
че нищо в мен не остана.
И съм призрак сред призраци,
сянка сред сенките,
обречена на живот.