автор: perlitta

определени нощи съществуват
за да напомнят песните за тебе
по смътни радия в стъмнени автобуси
докато ореолът ти от мен не се е изпарил
във автогарни сутрини
опушени прозорци
излъчват отражението ти, наместо моето,
усещаш се навсякъде наоколо ми
устите възпалени от целувки
и ноктите натъпкани със кал
тотално прередената коса
и стойката -
очакваща опора чупка в кръста
опора от ръка

определени пътища ще се явяват
да хвърлят цели седмици във нереалност,
където мястото било им от начало
и да оставят ледени мокреещи следи
по рамене, където лепнели ръце преди.

в определени нощи, като тази,
напускам едноседмичния свят,
където е валяло и съм плакала,
където съм целувала на слънце,
на сянка,
на тъмно(на светло, на студено, на топло, на тясно, в палатки, по устни, по бузи, които с всеки ден бодяли повече, по носове изтънчени и криви, и по ръце, горещи като страст)

напускам едноседмичния свят,
където мръсното било е свято,
и в кал и пот прекарвали сме нощите
напускам музиката, конденза по палатките,
тълпите, които покрай теб усещах само като продължение на собствените ти ръце,
хиляда хиляди танцуващи тела
и облаци от топлина и задушаващ прах.

напускам едноседмичния свят,
където те отмъкнах със танцуване
и после часове наред мълчах
и гледах те как спиш,
със мигли оцветени в синьо от брезента на палатката
съвсем несмееща да те докосна
а устните ти сякаш се раздуваха
минута след минута

най дълго се задържат очертанията на ръцете ти по мен

щом се оказвам на Балканите
дъждът се хвърля шеметно върху ми през автобуса
и заглушава всичко друго
моторът, гумите, глупашката комедия
устите дъвчещи от скука чипс,
шегите на шофьорите,
и дишането ми.
нагъвам се.
прегръщам се.
заспивам.

събуждам се сред слънцето по Сливница,
зад мене са останали бензиностанции на сръбски,
и милиони бръмбари под лампа,
които заедно оставяха си кожите на ларви,
сушаха си крилата
и излитаха
и цялата земя под мене пъплеше;
спане на автогара
под краката на французи и германци,
които също се прибираха от феста,
и развален английски
по високоговорители

и нищо не изисква нито продължение
нито завършек.