автор: vran_gran

Харолд Върскойл Ронг (1891-1916)


На пролет птици шестващи в летежа
за сладости на буден взор ламтят,
в нестихващ бой те времето громят,
души издигат с радост от трептеж и

борба безспир. Незнайното да знае,
да зре незримото на бог напук,
да срещне свойта сила с мощ на друг -
що прати Одисей на път, това е.

Желаем туй и ние, що живеем
на кръг уречен сврени в тъпотата.
Но най-доброто от света да вземем -

убие ли ни взетото всред път,
що губим ? Странствахме и ний нататък -
отвъд подслона тесен на брегът.