автор: vran_gran

Харолд Върскойл Ронг (1891-1916)

Усетих облаци, навред - мъгла;
назад - сумрак, огромен плам пред мен,
пробил на облаците тъканта;
назад яснеше, все мъгла пред мен.
Стоях на връх, издигнат навъзбог
във въздуха, но няма висина -
светът лежеше в моя досег цял.
Душа-светлик, нозете ме влекат
през сиво було на далечен плам;
поспрях, погледнах, свърнах пак напред
и щом пристъпих в облака пенлив,
възрасна пламът ярък и широк -
блестеше всичко в тоя лумнал зрак,
очите ми с червено помрачил,
дордето паднах долу сляп в несвяст.
И ясно бе, без облак, без мъгла.