Утрото разруши крепостта на нощта
и отново даде път на слънцето,
а то нежно-любовно осия
захлупените сенки-улици.
И душата ми забрави сивото
на зимата-живот,
и утринно възрадвано лицето ми,
се взря да види истинското.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|