автор: jeck

По време на тези излизания бях запленен от природната красота и спокойствието, която тя вливаше в мен. Есента беше толкова чиста и красива, всичко наоколо беше ведро, ясно, с кристален бистър въздух. Така у мен полека-лека се зароди желанието да живеем в с.Марково, на 6-7км. от Пловдив.
Можех да пътувам с колелото до работа, Силвия нямаше да посещава занятията тази година. Пообиколих в селото, попитах тук-там - имаше варианти за квартира... Имаше и хубава детска градина в селото, ходих и говорих с учителките с мисълта, че можем да запишем Тони там.
Бях се въодушевил много и споделих идеята си със Силвия. Но тя ми припомни някои реалности - с малко бебе на 4-5 месеца в някоя студена къща, прането, топлата вода и най-вече - ако се наложи да потърсим лекар... "Ако имахме кола - да. " - каза тя, "но така... "
Наистина преди всичко трябваше да се съобразяваме, че имаме малки деца.
Останахме в "Тракия". Около Нова Година Краси се разболя. Участъковата детска лекарка му беше предписала "Гентамицин" - инжекции. Аз го водих на преглед, за да взема някой ден болничен заради него - имах това право при условие че майка му е студентка. Но казах на лекарката, че нямам желание да му слагаме пак инжекции - антибиотици. "Добре тогава - каза тя - ще му предпиша само хапчета, но на ваша отговорност... "
Положението му се усложни - направи бронхит. Постъпиха със Силвия в болница - за около 5 дни. Помня, че на съседното легло имаше едно детенце, пак бебе на около годинка, на чиято майка не бяха разрешили да влезе в болницата при него (Силвия кърмеше сина ни и имаше право да остране с него). Майката на другото дете търсеше Силвия, за да се погрижи за него, да и казва как е то. Силвия и помогна и го наглеждаше постоянно.
След Новата 1989 видях една обява за продаване на "Москвич" на старо и го купихме. Карах шофьорския курс и в началото на март взех книжка. Оказа се, че има доста да се поправя по колата.
В Пловдив на Силвия и бяха препоръчали един детски лекар - специалист по белодробните заболявания - д-р Панчев мисля че се казваше. Децата ни често боледуваха от бронхити, очевидно породени от алергични реакции, може би най-вече от замърсяванията на въздуха от близките КЦМ, Агрия, Екарисаж, ТЕЦ-овете. Той им предписа антихистаминови инжекции (антиалергични), които се слагаха по определена схема - отначало на всяка седмица - 4 пъти, после - на две седмици - 2 пъти, след това всеки месец до края на годината. Пак той ни препоръча да отидем в Сандански за профилактика на бронхитите на децата. През април ходихме на почивка там с колата на баща ми (в моята не бях още сигурен дали е в ред - един приятел я гледа и каза, че нещо мърда коляновия вал при натискането на съединителя, че това не е нормално - по-късно разбрах, че нямало нищо обезпокоително в това).
Когато Силвия тръгна в IV курс започнахме да водим Краси на ясла - в групата, в която беше преди това Тони. Тони вече навършваше четири години и трябваше да напусне яслата за да тръгне на градина.
Имаше разпределение по блокове и трябваше да го водим в една градина в противоположния край на комплекса и щеше да е много трудно воденето и вземането на двете деца на различни места. Единственият начин да ходи в съседната на Красевата ясла детска градина беше да го запишем там в нощуваща група (група като при целодневна детска градина, но да не го оставяме вечер, а да го вземаме). Водех ги с рейса или най-често с колата и ги вземах след работа. Понякога Силвия ги вземаше, когато занятията и свършваха по-рано.
След като тя завърши IV-ти курс - през лятото на 1990 - ходихме на почивка с колата във Варна. Дойде и моя приятел Павел със своя позната - рускиня от Ленинград. При предишното ни ходене във Варна, когато бяхме само аз и Тони (Краси току що се беше родил), бях опитвал да се уча да карам уйндсърф и сега, наскоро преди да заминем за Варна, видях една обява за продаване на сърф. Отидох да го видя, беше руски, тялото се разглобяваше на 3 части, което ми се стори доста удобно за пренасяне с кола и го купих. Така че заминахме за Варна с уйндсърфа на багажника и там аз покарах доста. След това за един месец Силвия беше на стаж в Ленинград (вече му беше върнато старото име Санкт Петербург, по някакво съвпадение приятелката на Павел беше жителка на същия град). През това време аз бях в отпуска и работих на селото им - в ТКЗС-то - 2 седмици. След това още толкова време се заех да изпробвам една предприемаческа дейност - купувах от ТКЗС-то и препродавах грозде по пазарчета на магистралата или в други градове.
Силвия започна V-ти курс. След като завърши първия семестър и беше приключила семестриално (оставаха и само държавните изпити), тя се върна да си кара стажа в родния ни град.
Освободихме квартирата и с директния влак на няколко пъти пренесохме багажа си.
През април започнахме да водим децата на детска градина тук в родния ми град, в нашия квартал. Най-често баба им, майката на Силвия, ги водеше, докато аз често пътувах до Пловдив, все още бях на работа и вземах няколко пъти болнични за децата, докато изчаквах да ме освободят със съкращение.
След 2 месеца напуснах работата си в Пловдив, имах шанса да бъда освободен чрез "съкращаване на щата" и да получавам след това обезщетение в продължение на няколко месеца.