автор: Gargabela

По артериите
на тази червена роза
пълзи любовта ми...
и е черна.
Цветето - нощ беззвездна
по цвят наподобява.
А нощта е смъртно ранена.
Капки кръв
дамгосват роза бяла.
Листенцата и червени стават,
а сърцето е черно...
Ще се съсиря в душата ти,
в мига, в който ме докоснеш.
Ще ме носиш
като тежест отляво,
като болка,
но не се притеснявай!-
От тази болка не се умира...
Сложи розата
във ваза черна.
Бялото
за любовта ми
ще е обида.
Хората наричат
дамгосаните с кръв рози
черни,
просто защото
не ги разбират.
А тази червена роза
е мост между днес и вчера.
Тя е моята
усмивка за тебе...
и твоя жребий.
Дишай!
Дишай - цялата
в теб разтвори я.
Пази я
до дъха и последен,
а после...
на пепел изгори я.