Импровизация по "Ти какво... интервю ли ми взимаш?" на pin4e
Аз ли? Аз съм един само... мъничко болен.
Ти какво...интервю ли ми взимаш?
Гледам малко такъв... инатлив, недоволен.
За ...каква телевизия...снимаш?
Аз съм тръгнал изглежда. Ужасен глупак.
А лекарства? Какво да ти кажа...
Още чакам... не чакам. Не чака той - рак.
Ще мълча, че боли ме...пейзажа.
Журналистите. Що не ме питаш за тях?
Те са кротки. Не искат конфликти.
А пък ние...Умираме. Имаме грях,
не за друго...все свършват парите.
А жена ми... Прекрасна е. Дълго ги моли.
По врати и зад тях... дълго чука.
Всичко продаде. Децата са голи.
Ала всъщност на кой ли му пука.
Чакай, чакай. Ма ти да не си Велизар.
Малко по-уморен. По-самотен.
Те убиха ме. Ти ги разкри. Номер стар.
Затова си сега... безработен.
Я махни този гаден пиклив микрофон,
Интервюто не ще го покажат.
За богатите смъртните просто сме фон.
Ще умра... ала ти продължавай.