автор: bogest

/предният прозаичен материал - "Приказката на ..." в профила ми е част от книга, която се нарича "Камилата". От нея имам само пилотен екземпляр. Предлагам я тук на парчета, за да се чете бързо. Между частите има връзки, които в случая пропуснах./
Свечеряването в пустинята е някак по-различно от това в умерения пояс. Тъмнината не припада като пелена върху земята, ами само зарите променят цвета си и голямото кълбо на небето поглъща малкото кълбо на земята. Свечеряваше се. Цялата небесна сфера премина през целия спектър на видимата, а навярно и невидимата светлинна гама. Тоновете бяха чисти и ярки като кубетата на Московската Св Василий Блаженни, където е насечен на основни крайници казашкия атаман Стьопка Разин, воювал за свободата на казаците и избавлението на Украина от натрапничеството на еврейските надзиратели. Историята е дълъг разказ, затова от нея остават само символите. Който създава символи, печели история.

Луната изгря ненадейно иззад купища облаци-хамелеони, които до този момент не се виждаха, защото бяха изрисувани като небето. Луната както и слънцето в пустинята са огромни и кръгли. Никакви йодни изпарения не им пречат да се пъчат с пълна мощност - едната през нощта, а другото през деня. Сухият въздух ги обелва като банани в ръката на Яхве, Аллах, Елли, Ел, Енлил, Ал Мардук, Йехова, Йеова, или които ще и да е друг от псевдонимите на Господ, включително и Велзевул и много други от плеадата непорочни символи на религиозната история. Не забравяй, човече - «за да те има и след теб дори», първо създай символ! Може би това е суетата в мотото на Еклесиаст.
Обелената луна светна като охилена петниста хиена в крайречна савана. Не успях да доловя мига, в които небето от цветно стана напълно тъмно. Фокусничествата на природата са безкрайни като глупостта. Понякога ме доядява, че не се родих в далечния изток, където хората, незнайно защо, или поради упорити упражнения умеят да проследяват светкавичните движения без затруднение.

Поглъщахме с Азиф тежкия пустинен въздух на едри хапки, без да разговаряме за нещо. Накладохме си огън, защото тъмнината и студа са еквиваленти и приседнахме на оптимално разстояние. Огънят и водата са първобитните начала на човечеството и природата постоянно ни връща към тях, за да ни каже «здрасти». Но горивен материал се набавя по-лесно от питеен и с по-малко специални умения. Така че в случая и аз успях да допринеса полза.
Размишленията са нощни видения, продукти на хладния разум. Те пътуват в тъмните и хладни гънки на мозъка като френски гъбари, залутани по горски пътеки след обилен дъжд. Обичам размишленията, защото те ме свързват с вселената и ме изтръгват от първобитния страх на незнанието. Същата онази сигурност за която Америка проглуши ушите на света, та дано припечели още някой пършив долар за осигуряване на собствената си сигурност. От това страхът не става по-малко първобитен. Става по-съвършено първобитен. Мислех. Мислех си, защо човек трябва да печели власт. Не си мислех за хубавите жени, с които съм се любил. Може би пустинята не предразполага към такива спомени, може би аз съм се предал на безнадежността. Но защо човек трябва да властва.
Приблизително век и половина пр. н. е. в Юдея се прославят Макавеите. Рода Макаби. Назовават ги още и Хашмонаим. Хасмонеи, на което точият превод от иврит означава Осемдесетте. Шмоним е осемдесет и е числително бройно, а Ха, или по-точно А с придихание е пълен член. Така че Ха`шмонаим е съществително нарицателно на осемдесет, в случая човека. Най-вероятно Макавеите са били братовчеди и близки, около 80 на брой. Известни са с това, че са възстанали против властта на на един гръцки монарх, чието име сега забравих, но като си спомня ще ви го напиша. Във всеки случай основните фигури в този бунт са двама братя. По-малкият е по-известен. Казва се Йюда Макаби, на когото е наречена младежката еврейска организация в България, създадена през 1941 година по образец на същите организации в Полша, Литва, Русия с давност от времето на пролетарската революция на Ленин. Йюда М. и брат му явно чувстват в себе си достатъчно духовни сили, да поемат административното ръководство на собствената си земя от Александър Ексодус, това е името на гръцкия управник. Употребявам отново думата земя за държава, защото евреите никога не са имали държава. Те както и циганите не изпитват никакво желание да поемат отговорност за действията си, а управлението е отговорност. Не властта. Властта е пълна безотговорност. Там е разликата между градивност и ретроградност и там е тайната на циганската бездомност и еврейската бездържавност. Аз знам, че думите ми тежат като воденични камъни, но в случая се изразявам емоционално и не отговарям за думите си. Виждате ли, колко е просто?

Не зная, от къде произлиза думата власт в българския език, но синонимите й на английски (отново международния стандарт) означават «защита». Аз не разбирам, защо е необходима защита на хората в напредналата епоха, в която живеем. Броненосецът носи бронята си от милиони години и също от толкова време акулите ядат, каквото им попадне, лъвовете ядат газели, всички топлокръвни пият мляко без да питат от къде то идва и всички дъвчат трева, когато са болни. От това броят им нито намалява, нито се увеличава, а популацията и на хищниците и на жертвите зависи от промяната на климатичните условия, които са пряко свързани с разположението на планетите в космическото пространство и в никакъв случай с разположение на информацията в черепното пространство на някой млад конформист, или да речем, възрастен радикал. Да не говорим, че във всеобщия живот взимат активно пасивно участие неща като скали, дървета, цветя, облаци, светлинни фотони, магнитни поля, природно електричество, звукови вълни, инертни газове, течности, кристали, всички химични елементи в чист вид... Да изброявам ли още около 440 млрд. неща, които могат да влязат поотделно във всяка клетка от главния мозък на всеки средностатистичен човешки индивид, та дано допринесат за произвеждането на логична мисъл.
Защитата, струва ми се е необходима на тези, които изпитват несигурност. Несигурността е предизвикана от недобре оформен физически статус, ще рече обмяна на веществата в организма. Това от своя страна е следствие на няколко главни фактора, които оформят характера. Първо: това са условията на раждане; после: влиянието на околната среда, което безцеремонно се намесва в изграждането на най-главния фактор: възпитанието. Ще се подхилите, как пък възпитанието ще влияе на физическия статус? Пряко. Ако си гладен, някой вижда това и ти поднася храна, а ти отказваш поради възпитанието си, ставаш още по гладен, защото към глада ти се прибавя и яда, че ти личи. Стомахът ти се свива на възел, който и без това се намира в слънчевия сплит и както добре е известно от древната китайска медицина, контролира изцяло физическия, оттам и емоционалния статус на човека.
Властта е онази защита, която осигурява правото на деградивния характер да поддържа своя противоречив физически статус, като егоцентрично запазва пълна безотговорност за влиянието на тази отровна миазма върху околната среда. За щастие, градивният статус е нормално явление и като проста единица се съдържа в по-голямата част от човешката маса, която през цялото продължение на цивилизацията прави благороден безмълвен реверанс на нещастнородените бебета и попива като сюнгер тяхната вечна несигурност, с вечната надежда един ден те да станат поне малко щастливи и да се зарадват на простата поливалентност, която животът представя като ненаситен разтвор с пропитата в него любов. Това е емоционалната същност на властта, нейната същинска същност.


Каква, обаче е рационалната й същност, т.е. нейната идеална същина. Идеите претворят делата, а не се претворяват в дела. Става дума за притворство.
Гледах камилата, присвила красивите си крайници към своята центростремителност и усещах, как все повече изпълва със съдържание тичащите ми на посоки мисли.

Макавеите, като че ли успяли да поемат ръководсдството в свои ръце и впоследствие стават преломът на старата ера към новата. Според мен там трябва да е поставена нулата в летоброенето, защото те са създателите на новото масонство, което пренася властта от 2 хил. години насам като тежко на-следствено страдание в тялото на съвременния свят. Защо казвам ново масонство. Защото старият му оригинал се губи в Китай отпреди 6 хил. години. Хронологията на историята на цивилизацията проследява последните 6 хилядолетия от човешкото развитие и почива върху информация, която се съхранява основно във Ватикана и Британския музей и най-естествено служи за легитимирането на европейската цивилизация. Но така описаната история, без всякакви угризения комуникира с нищо неопроверганите данни за съществуването на човека от един милион години време. Да не говорим за повече, че каквито сте придирчиви, няма и да повярвате. Интересно къде се е мотал Венецът на природата 166.6 пъти по 6000 години, та е успял само да се нахрани, да се облече, да поизрисува тук-таме някоя и друга пещера, да не му е уроки, и да направи насъщните оръдия на труда, оръжия и броени украшения, които аборигени, папуаси и други първобитни общества създават без да преминават през бронзовата епоха. И всичко това без да създава азбука и други комуникативни елементи, които свързват първичните индивиди в организирано общество. Коя ли е била универсалната псувня в онова архаично време. След като в 2000 година само с едно «да еба маа му» могат да се изразяват всички нюанси на комуникация, без употреба на сложната училищна реч.
Като че ли всички предания за четирите епохи, през които човечеството е преминало за 12 хил. години до мига, в който световния потоп поглъща всички спомени за първите цивилизации остават само в сферата на безплодни мъдрувания и не си струва да се вземат под внимание.

Преди години ми попадна книжка на руски автор, в която ставаше дума за извънземни и световния потоп. Ал. Горбовски обзорваше всички времена и всички континенти. Направи ми впечатление, че докато търси извънземни факти, изследователят приподнася следните данни: в Тибет се пазят златни книги на китайската цивилизация, където са описани явления като кораби в небето, огнени кълба, подобни на снаряди. Прослойка от китайското общество, наричаща себе си масони, загрижена тези постижения да не попаднат в ръцете на безотговорни хора, се заема с описването им в книги, които да бъдат добре съхранени, на сигурно място, за по-разумни поколения. Само остава да се добави, че става дума за 12 хил. години пр.н.е. Как са ги описали, като не са разполагали с базовата шумерска азбука, която е най-старата на света. Не че поддържам китайците, не са ми никакви. Просто разсъждавам. Като се знае, китайското писмо се състои от няколко хиляди йероглифа, които много отдавна не са пиктограми, което ще рече, не представляват някакви наивистични картини на думите, а са техни символизирани знаци, значи става дума за букви. От незнаен брой поколения грамотни, малограмотни и изтънчено просветени хора йероглифите се изписват неизменно винаги с прилежно старание. Струва ми се това е достатъчно да подскаже, че каменната и бронзовата европейски ери не са минали безметежно безпаметно през най-високата земна планинска верига, доказано произлязла преди останалите континентални възвишения. Някой, обаче го е яд, че не е първи. Сякаш земята е девственица, която чака да бъде обезчестена.

/Азиф е един от персонажите, чиято всъщност първоначално е Камилата/