автор: utro

В саксията с бегонии,
разперила ветрилца четири
надигна се щастлива детелинка.
Видя я малкото съседче Петър
и с поглед й направи снимка.
Усмихнат пръстчета в пръстта зарови,
а там откри отново още две-три нови!

Показа ги на слънцето,
на птицата от клона,
на котарака долу,
поглеждащ към балкона.
И вече беше сигурен,
напук на всяко зло,
че скоро ще му купят
фазан и колело.

А майка му намигна, но някак си измъчено.
Случайно нищо не е
пораснало в сандъчето!
На луковички вече продават детелините.
С щастливия разсад са пълни днес градините!

***
Коя ли е щастливата,
пораснала сама! -
се питам днес аз - Петърчо
и вярвам в чудеса!