автор: PLACEBO

Някога, някъде...
едни стари, стари, отпреди милиони години душИ се откриха, но не се познаха.
Срещнаха се толкова неочаквано!
Всичко около тях крещеше неистово: "Спомнете си!" "Споменете си"
Едната душа със сигурност си спомни.
Когато.... от пейката видя древната сцена.
---
Видя себе си - красивият младеж, който след малко щеше да бъде разкъсан.
Казваше се Евго.
Видя и нея... девойката с вълшебно сините очи. Казваше се Ангая.
От очите й капеха сълзи - рубини, които се откъсваха, и където паднеха, поникваха рози. Също толкова рубинено червени, както и магьосническото вино на баща й.
- Евго! Обичам те!
- Любов моя! Ангая!
Така и не се целунаха. Никога.
---
Тя погледна очите му.
Нямаше как да не ги познае.