автор: margi

Разбрах,
че Минотавъра
е жив
все още е
в лабиринта
един такъв
огромен, прям
той пази
нощем
моите мислите .
Но денем
уморен заспива
и аз изпадам
в първороден грях
с въпроси
себе си засипвам
обърквам се.
Надежда.Транс.
Обхождам
всеки кът отново
и пак се озовавам
там, където
е началото и края,
без изход
знам,
че просто знам,
а накъде
не знам.....

Под прозореца ми
пее щурче
то просто пее
и не пита
накъде...