/понякога философията на действията прилича на геометрия. Даже почти винаги.
Френските поети и романисти ме научиха да гледам заглавието и доверявайки се, да следя текста, по него/
Центърът е светилище
Раждане, разяждано отвътре
Бог хлипа в своята безпределност
Неведом за съдба без корени
Сянката прикрива цветове
Жадуващи проява на търпение
Течението - време - възсъздава
Природа нова в дух невъплътен
Не светлина, а топлина огрява
Галериите на живота в нея
Затуй е сянката подтисница на страсти
Характера които обуздават
Блестене дневно търси поглед
Откривателят е благопожелател
Съзерцание божествено го води
Понасяйки цвета в зеници
Ръка, послание е към всемира
Справедливост тя възстановява
Отсичайки на сянката плътта.
Обагрена тревата е в зелено
Не, няма бог който да разкрие
Стойността на ствола пред земята
Покорството на роба подкопава
Сигурността във вярната посока
Тъмночервена сила на страстта
Превръща в смъртен грях пред никого
Едва тогаз поражда красотата
Желанието жалко за невинност
Вековен труд е превъплътяване
От живо гордост, стволът да е горест
Мъка мъжка свита под рогозка
В прегръдка на жена намира дрямка
Ден след ден животът на ръката
Отдава душност, стволът става гладък
Бисерите на сълзите преломяват черна кожа
Пръстите напипват любима плът изваяна в дърво