автор: Mojsei

Въведение

Писането на учебници и учебни помагала по литература не стеснява периметъра на науката "теория на литературата", а точно обратно - разкрива нуждата от зряла теория, която да обслужва методологически писането на текстове на методическо равнище, обслужващи възпроизводството на литературния процес.
Теоретическото, методологическото и методическото са различни равнища на литературния процес, намиращи се в органична връзка и зависимост. Тяхното структуриране не е произволен акт. Разработвайки се и развивайки се паралелно, те се намират в определена логическа зависимост, задавана от особеностите на самия генезес на знанието.
Пантелей Зарев в "Теория на литературата", издадена в два обемисти тома през 1979г. дава следното решение на този въпрос: най-напред разглежда структурата и функционирането на художествената литература, както и анализа на художествената творба, след което се спира на въпросите на творческата личност и творческия процес, историческото развитие на художествената литература и нейното приложение, а накрая прави опит да обоснове методологически направления в теорията на литературата.
Пред него стои задачата да напише труд и да го представи като теория на литературата и той го решава като прави подбор и систематизира определено знание по въпроса.
Аз участвам в друг процес - българската интелигенция ясно е заявила обществената поръчка да се разработи Нова Художествена Литература / НеоХуЛи /, а тази поръчка води началото си от опитите да се разработи философията на новото време, т.е. това е въпрос, който се поставя вече няколко десетилетия. А тази постановка на въпроса очертава и пътя на съзряването и формирането на българаската интелигенция като организирана сила, която има задачата да впише страната ни в общоформационния процес.
Като се разбере добре казаното, става ясно, че е правомерно най-напред и преди всичко да издигнем въпроса за предпоставките, с които е свързано разработването на Новата Художествена Литература, а те са емпирично установими и се свеждат до следното: 1/ това е съвременният човек като субект на Новата Художествена Литература, т.е. дейността, произвеждаща съвременната литература и 2/ условията, при които се развива съвременият литературен процес.
Съвременният индивид е впримчен в мрежите на страха и това е негова универсална екзистенциална характеристика. Съвременната идеология, изразяваща новия господстващ интерес, утвръждава и поощрява разработването на текстове, които възпроизвеждат страха като основен свой предмет, а тези текстове претендират чрез пазара, че са "нова художествена литература". Страхът като универсална екзистенциална характерисстика е ново явление в човешката история и той реално се налага като предмет на литературата, но не, за да се утвърждава, а, за да се изкоренява.
Чрез текстовете, които разработвам, аз показвам хуманитарната тенденция в развитието на човека и то на екзистенциално равнище.
Съвременното човечество има нужда да се отърве от капана на страха, в който се е затворило, а това е задача за разрешаване и от литературата, която тепърва ще се утвърждава и като нова, и като художествена.
Но съвременният човек все по-често се изненадва не само от това, че няма какво да яде, че няма с кого да общува, че няма кого да обича, но преди всичко това, че не се храни правилно, че конфликтува с ближните си, че не може да обича. И когато този хаос той открие в литературната творба, той започва да се радва, защото тази реалност му е позната. Невероятно!
Съвременната литература има ново технологическо равнище на развитие, което задава и нови комуникационни възможности, но и организационни.
Сайтовете на Интернет за Нова Художествена Литература наброяват хиляди потребители - автори и читатели, на които обаче все още не им идва на ум да се организират, а тази стъпка е израз на назряваща необходимост, свързана именно с развитието на литературния процес.
Но създаването на Новата Художествена Литература е и икономически процес, който задава едно от нейните равнища на развитие.
Институционализирането на субекта на Новата Художествена Литартура, чрез структурите на Гражданското Общество, е важна задача пред художествено-творческата интелигенция.
Днес мащабът на литературния процес е нов - обобществяващото се човечество. Ето защо развитието на национална художествена литература може да става само ако тя, в същото време, е и световна.
Вписването на страната ни в съвременния общоформационен процес е практичесска задача, която оечртава значението и смисъла от разработването на литературата като Нова и като Художествена - изразяваща новата хармония на света, която се задушава от неговия хаос.