автор: someone_not_special

...и нека поне за миг се откъснем от действителността и влезем в чудния свят на приказките, защото всеки от нас заслужава минутка на вълшебство... ;)




Преди много много години, в едно много далечно селце живеели баба и дядо.Те си имали малка градинка със зеленчуци, цветя и плодове.Нямали си нужда от нищо....всичко, което искали било тяхно.Имали себе си - обичали се. Един ден дядото решил да отиде в близката гора да ловува.Искал да улови някоя малка сърна или зайче, или просто някакво животинче, за да го сготви бабата. Нарамил пушката, взел сачми и тръгнал към гората. Тръгнал по пътя и вървял, вървял...но не намирал гората. Спрял се да почине, извадил тубичката с вода, пийнал си и седнал на един крайпътен камък. Почнал да се чуди: "-Ама къде отиде тая гора?" Огледал се наоколо, но гора нямало. Последял още час-два така, па станал и тръгнал отново да я търси. Вървял, вървял...нищо не намирал.Пред него само полета и ниви.По едно време чул тракане на коне, обърнал се и видял една черна каляска предвождана от два огромни, словещи жребци да препуска към него. Изплашил се и стъпил встрани..Когато минавала покрай него от каляската паднал един красив рубинен пръстен.Паднал точно в краката на дядото. Той се навел и го взел в ръцете си.Да, пръстенут бил много красив, но светел със странна и зловеща светлина.Но дядото не се поколебал и го прибрал в джоба си...Обърнал се отново напред, за да продължи пътя си и изведнъж пред него се показала гората.Това малко позачудило стареца, но без да се колебае повече встъпил смело в нея. Тя била зелена, пълна с цветове и ухаеща на пролет. Повървял малко и чул нещо да шумоли в храстите. Свалил пушката от рамото си и се прицелил към храста. Очаквал от него да изкочи някакво животинче...но изведнъж от храстите изкочило едно мъничко и много странно човече.Било облечено в зелени дрехи и имало смешна шапка на главата си. Като видяло стареца му се усмихнало: "-Хей ти старче, какво търсиш сам в гората с тая пушка?"......"-Тръгнал съм на лов.А ти кой си?"-попитал стареца. "-Аз съм горски трол.Пазя гората от вещици и гноми....А ти човече, какво носиш в торбата си?Имаш ли нещо за ядене, че така съм прегладнял..." "-Имам имам, малко хляб и лук имам.Ако желаеш ще ти дам,не е много, но поне е нещо"-рекъл дядото.Човечето се зарадвало и веднага пожелало от храната на дядото, коиито с ухота му я дал.Седнало на земята и бързо,бързо се налапало. Като се заситило изцяло, станало, па рекло на изумения старец: "-Ти бе добър с мен, сподели храната си, за да не умра от глад.Дюля ти нещо......Вземи това герданче и знай, че до 1 година ще си имаш дъщеря.Красива и добра.Със златни коси и сини като морето очи." - казало тролчето, подавайки едно перлено герданче на дядото."Запомни, старче, когато момиченцето ти се роди му сложи това герданче и не му позволявай да го изгуби, защото то ще го предпазва от враговете му и тези, които искат да му навредят."-добавило то. "-Но какво ще искат да му сторят?За какво говориш, какви са тези врагове?"-уплашил се дядото.Но преди още да изрече тези думи, тролчето вече било изчезнало. Постоял така дядото известно време,без да помръдне от мястото си, чудил се сън ли бе срещата му със странното човече или не...Но срещата не била сън, защото дядото държал в ръката си перленото герданче. Забързал се към къщи дядото и като пристигнал задъхан, разказал всичко на бабата. Седнали двамата и помислили що да сотрят.Но накрая решили, че предсказанието няма да се сбъдне и се поуспокоили.Продължили живота си постаруму. Минали месеци, минала една година....и станало чудо!Бабата родила малко красиво момиченце със прелестно сини очи.Много му се радвали те, но били забравили за човечето от гората и предсказанието му.Били забравили за 'връжовете' на невръстното дете. Нарекли я Северина. Тя растла щастливо и охолно.Имала всичко, от което се нуждаела....играла си непрекъснато, била палава и се разхубавявала с всеки изминал ден.Веднъж се измъкнала тайно от къщи и решила да се поразходи из красивата гора.Било топло и слънчево и тя труганла сам-самичка из гората.Тичала, смяла се, гонела пеперудите. Но изведнъж зад едно дърво изкочило едно джудже - същото оново странно човече, което някога срещнал баща и. "-Коя си ти?Какво павиш тук сама?"-попитало спонато и сърдито то."-Казвам се Северина.Дъщеря съм на бабата и дядото в къщата при цветната поляна.Те не знаят, че съм тук."-отвърнало детето.Загадъчна и странна усмивка преминала по лицето на джуджето.....То и казало по кой път да тръгне и веднага да се прибира, но преди да си тръгне добавило: "-Попитай майка си и баща си за едно перлено герданче.То принадлежи на теб.Вземи го и го сложи на врата си." и изчезнало. Позачудило се момичето, но побързало да се прибере вкъщи и да разкаже на родителите си за случката. Бабата и дядото не знаели какво да кажат, бързо донелсли герданчето от раклата и го окачили на врата на детенцето.
Дните продължавали да си минават, месеците и годините също....Северина била вече на 19 години.Била страшно красива. С дълга руса коса, сини и красиви очи.Алени бузи и красиви устни. Била също така палава както преди.Тичала из градините, беряла цветя, гледала горските животинчта и ги обичала с цялото си сърце. Ала майка и и баща и били вече твърде стари.Майка и легнала на смъртното си легло. Преди да умре повикала дъщеря си при себе си и и разказала чудната история за баща и и тролчето.За предсказанието му, за пръстена изпаднал от онази карета. "-Пази се дъще.Не знам какво ще ти се случи, но аз няма да съм тук да те предпазя."-рекла тя. На слядващия ден умряла. Северина и баща и я погребали в красивата им градинка до къщата. Но за съжаление дядото не можел да издържи на болката, не можел да понесе, че любимата му жена вече я няма и и самият той легнал на смъртно легло.Северина била страшно тъжна, не знаела какво ще прави без майка и без баща, сам сама на този свят. "-Дъще, не унивай.Отиди в гората и намери тролчето, то ще ти покаже верният път.То ще ти каже какво да правиш.То ще ти помогне" - рекъл той. Миг след това затворил очи завинаги....
Северина била много тъжна, но събрала сили и погребала и баща си до гроба на майка си. Плакала три дни и три нощи, не сложила залък в устата си.На четвъртия се сетила за пръстена, за които и казала майка и.Потърсила го и го намерила в скринчето в мазето. Загледала се в него и забелязала една чудна, тъмно червена светлина да излиза от него.Усетила нещо словешо в този пръстен, забелязала и странния начин, по които светел той. Но въпреки това го сложила на ръката си и се спретнала за път.Била решена да намери тролчето. Тръгнала по пътя си за гората и вървяла дълго.Пред нея се ширели полета и нива, а в края им се виждала буйната, мрачна гора. Когато наближила, Северина почувствала хлад. Кръвта и се сковала, не можела да пристъпи в ледената гора, окято преди и се виждала толкова приветлива и светла. Изведнъж чула някой да я вика..."-Северина....Северина"-викал непознатият глас. Тя се огледала, но наоколо нямало никой....почудила се миг-два, па решила да влезе в гората въпреки всичко. Влязла и тръгнала по една пътечка...вървяла и се оглеждала за малкото тролче, за което и казала майка и преди да издъхне. Викала го, търсила го, но нищо не намирала. По едно време видяла някаква странна червана светлина между листата на дърветата.Запътила се към нея и когато я приближила видяла една огромна пещера. А от пещерата излизала таза светлина, сущаха светлиня, която излизала от пръстена. Отново чула същия глас да я вика "-Северина...Северина..".Тя тръгнала към пещерата, била като замаяна...вървяла навътре и навътре.Не знаела къде отива, но следвала светлината и гласа. Навлизала все по-навътре, а светлината се засилвала. Когато стигнала до края на пещерата видяла един червен дракон да спи, а до него един рубинено черван камък - източникът на тази странна светлина.Северина се уплашила от вида на зловещия дракон. Понечила да избяга, ала се спънала и паднала, извикала и дракона мигновенно се събудил.Видял младото момиче, видял и пръстена на ръката и. Ревнал срещу и, тя се покрила с ръцете си "-Моля те не ме наранявай.Ще сторя каквото пожелаеш."-рекла през сълзи тя. "-Ти ще бъдеш моя пленница, ти ще бъдеш моя.Върни ми пръстена, той принадлежи на мен."-ревнал дракона. "-Добре, ще буда твоя, само ме помилвай, ето ти пръстена."
Така Северина останала в плен на страшния дракон. Той я затворил в пещерата, не я пускал да излиза. Не я пускал да види слънчева светлина, да чуе птичи песни, да яде горски плодове. Изолирал я от света навън. Излизал рано сутрин и се прибирал преди залез слънце.Носел само месо за ядене. Минали години, Северина била вече жена. Но не познавала вече външния свят.Била забравила миналото си, родителите си, това, че причината, поради която тръгнала из гората било онова малко тролче, което някога срещнал баща и. Една вечер, докато с дракона седяли край огъня, Северина го попитала какво става със света навън.Дракона се ядосал малко, но след като се поуспокоил почнал да и разказва.За първи път от толкова време насам двамата си проговорили.Говорили цяла нощ.На следващия ден също...и така минала година.Дракона се влюбил в Северина, обичал я истински, но още не бил готов да я изведе навън. Северина си била спомнила за майка си и баща си, за прекрасното си детство, а с тези спомени се съживил и спомена за тролчето,герданчето и пръстена. "-Какво стана с пръстена, които ти дадох?Къде го остави?"-попитала го тя една вечер. "-Този пръстен принадлежи на мен.Не ме питай повече."-сопнал и се той. "-Но този пръстен бе намерен от баща ми и искам да разбера защо онова тролче му е казало да ме пази от враговете ми.Кой да тези мои врагове?"-зачудила се тя. В този момент дракона се изправил и ревнал с всички сили:"-Кое е това тролче?Какъв гердан?Коя си ти?"
Северина го успокоила и му обяснила всичко, както и го били разказали нейните родители отдавна. Дракона се умълчал, замислил се. Дума не продумвал....погледал девойката и от очите му закапали сълзи.За първи път в живота си зловещия дракон се разплакал. "-Защо плачеш господарио мои?"-попитала разтревжено Северина. "-Историята на живота ми ще те потресе"-отвърнал той. "-Но какво ти се е лучило?"...Така дракона започнал своята история:"-Аз не винаги съм бил такъв, какъвто ме виждаш сега.Преди бях човешко същество.Бях принц на тази земя.Майка ми уряла щом ме родила и затова баща ми,кралят, решил да се ожени повторно.Ала новата му жена, Ксенофания ( :) ), бе зла.Искаше властта само за себе си.Искаше да бъде кралица на света.Баща ми разбра за злите и намерения и и каза, че аз ще буда провъзгласен за цар на тези земи.Тогава тя уби баща ми.Това стана едбнна нощ на вечеря, тя сложи змийска отрова в чаща му с вино. Само и единствено аз успях да я видя в истинската и светлина.Една нощ не можех да заспя и реших да се поразходя из замъка.Изведнъж чух странен глас да идва от балната зала.Леко открехнах вратата и видях Ксенофания да седи посредата, но лика и не беше чвешки.Тя бе вещица.Редеше някакви жаклинания на непонятен за мен език и държеше в ръцете си рубинения пръстен, който е намерил баща ти.Всеки, които види или докосне този пръстен бива прокълнат завинаги.........След като я видях аз се улаших и без да искам съм издал някакъв стон.Ксенофания ме чу, видя ме, мигновенно възвърна човешкия си облик.Тя се опита да ме обвини за бащината ми смърт, ала стражите не и повярваха.За щастие повярваха на мен.Ала тя направи жаклинание срщу мен и ме превърна в това, което виждаш ти сега.Години наред аз плаша хората и всявам ужас, без да го желая.С годините сърцето ми се превърна в камък, но ти, Сверина, ми покажа отново какво е любов.Върна надеждата ми, че някога ще си възвърна всичко, най-вече човешкия си облик." Северина седяла слисана и слушала разказа на дракона, но едно нещо не можела да разбере.А именно, как пръстена е попаднал в ръцете на баща и. "-Когато стражите тръгнаха след Ксенофания, тя избяга от замъка със зловещата си карета и обладаните от злото коне.Явно по пътя е започнала да губи част от силите си и е изпуснала пръстена."-обяснил и дракона. "-Именно за това тролчето му е дало онзи гердан, да те пази.Защото пръстена е обладан от злите сили.Той принадлежи на Ксенофания, а тя е още жива.Слаба, но жива."-добавил той.
Поседели така още малко и дракона и казал, че единствения начин да се спаси и да си върне предишния живот, е да намери Ксенофания и тя да премахне проклятието.След това пръстена да се унищожи, а заедно с него да умре и проклятието.Цялата нощ Северина мислила, а когато се развиделяло тя станала и рекла на дракона:"-Аз ще ти помогна да се освободиш, ще я намеря и ще разваля прклятието.", "-Но как?Защо?"-попитал смаян дракона."-Защото аз, аз.....аз......те обичам"-рекла тя.Дракона се усмихнал и понечил да я целуне, но усетил, че не е човек и може да я нарани. Поговорили малко, дракона се опитал да я разубеди, ала нищо не помагало...Северина била трвурдо решена да спаси дракона. Спретанала се за път рано на другата сутрин, сложила перленото герданче на врата си, сложила в пазвата си пръстена и тръгнала да търси Ксенофания. Вървяла през гората и търсила, но нали не знаела какво точно да търси и се загубила.Почнало да се смрачава, а Северина била съвсем сама и безпомощна. Изведнъж чула някакъв шум зад себе си, уплашила се... "-Кой е там?"-попитала срещнато тя. Изневиделица от един храт изкочило оново тролче, което преди време видяла и което видял баща и. "-Здравей, Северина, порастнала си, разхубавила си се?"-рекло то. "-Можеш ли да ми помогнеш, аз теб се опитвах да намеря, но срещнах един дракон.Той ме държа в плен 3 години, докато накрая не узнах кой е и че е омагьосан от злата си мащеха.Нея търся сега, за да развали проклятието."-обяснила Северина. "-Предполагам търсиш старата вещица Ксенофания..."-отвърнало джуджето. "-Да, точно нея търся.Можеш ли да ми кажеш къде мога да я намеря?"-попитала девойката. "-Разбира се че мога, та аз работя за нея.И аз съм неин пленник.".....Джуджето обяснило на Северина как да стигне до замъка на вещицата. Но добавило: "-Когато стигнеш пред портите на замъка ще видиш едно уйсано триглаво куче да пази, дай му това месо."-казало джуджето и подало на момичето парче окървавено месо. "-То ще накара кучето да саспи.После тихо се помъкни в замъка, там ще видишедна врата, огромна черна врата с нарисувани демони на нея.Отключи я с този ключ"-и то подало на Северина един голям ръждясал ключ. "-Когато вратата се разтвори вътре ще видиш старата вещица да спи, сипи от тази отрова в устата и, но тихо да не се събуди."-и и подало едно шишенце със зелена смес. "- А ако се събуди, свърни с тази свирка и ще дойде помощ."-и и подало една мъничка позлатена свирка. Момичето понечило да благодари на тролчето но щом надигнала глава него вече го нямало.Било изчезнало. Северина тръгнала по пътя, по които и казало джуджето.Вървяла цяла нощ, докато накрая,на сутринта, се озовало пред една празна поляна.По средата на поляната се издигал малък замък с висока кула. Видяла и високите ръждясали порти...Приближила се до тях и тръгнала да прекрачва прага, когато насреща и изкочило онова триглаво куче, за което споменало тролчето.То било зловещо и разярено.Първоначално Северина се вцепенила, но след това се сетила за парчето месо, извадила го бързо от торбичката си и го хвърлила на звяра. За един миг куцето погълнало месото.Олюляло се и паднало в несвяст пред ръката на уплашената девойка.Т я бавно и леко минала полраи него и продължила нататък, навлизала все по-навътре в двора. Влязло през открехнатата външна врата вътре в замъка и пред него се показала онази огромна порта, на която имало нарисувани страшни демони.Северейна се стъписла, уплашила се.ИСкала да се обърне и да се тръгне.Ала любовта и към дракона и желанието да спаси него и себе си надделяло.Понеже знаела,че зад тези порти е злата Ксенофания, тя внимателно пъхнала ключа във вратата и леко го завъртяла.Бавно открехнала вратата и надникнала върте.И наистина, вътре лежала Ксенофания и спяла. Джуджето било право!Момичето тихо пристъпило към леглото на вещицата, а тя била толкова грозна и страшна, че Северина потръпвала, ппристъпяики към нея.Когато застанала над нея, бавно извадила шишенцето с отровата.Отворила го и в мига в които почнала да го изсипва в полу-отворената уста на вещицата, тя се събудила и креснала "-Какво правиш тук, коя си тииииииииииии?". Северина хукнала да бяга, но в този момент вратата пред нея се затрушнала с всичка сила.Момичето останало само в стаята на вещицата.Ксенофания тръгнала към нея, викала че искала да я убие: "-Това ще е последният ти дух, приготви се да умреш!"-съскала тя. Тогава Северина се сетила за позлатената свирка, извадила я и свирнала три пъти. Вещицата запушила ушите си:"-Престани да свириш с тази свирка.Не понасям шумааааааа...."-крещяла в мъки Ксенофания. МОмичето свирнало още три пъти и видяло как злата вещица пада на пода в зверски мъки.Мигновенно скочила и доисипала остатъка от отровата в устата и докато крещяла. Започнала да се гърчи и плътта и започнала да гори и да изчезва малко по-малко. След няколко мига всичко приключило.Злата вещица изчезнала, а Северина седнала на пода да отпочине и да се освещи от случката.Изведнъж всичко около нея почнало да се преобразява.Зловещия замък изчеезнал...портите, бурените, мръсотията.Тя изтичала и погледнала през прозореца. Триглавото куче се преображило в трима пазачи. Тролчето се появило от гората, то тичало и се смеело.Докато тичало към замъка се превърнало в иконом.Това бил омагьосаният иконом на замъка. Северина била учудена, но в същото време безпределно шастлива. Не знаела какво да каже. Тогава изведнъж чула тропотна кон. Погледнала отново през прозореца и видяла бял кон, а на него красив млд мъж облечен в червена роба.Веднага се сетила, че това е дракона. Слязла бързо по стълбите, претичала през двора, излязла отпред и прегърнала с всички сили мъжа. "-Ти успя Севрина.Освободи мен и кралството ми от злата вещица. Ти и любовта ти ме спасиха.Благодаря ти.Ще ме удостоиш ли с честта да бъдеш моя кралица?"-попитал принца. Северина не занела как да му отговори, заплакала от щастие и едвам промълвила "-Да". Двамата влюбени се прегърнали и целунали.
Месец по-късно в замъка на новият крал се провела голяма сватба. Северина и принца,сега крал, се оженили и живяли щастливо до края на живота си.