И все ще се намери някой
да покрие светлината
буквално като труп на мъртъв гангстер
върху тротоара,
а аз безумно глупаво да питам
(тук следва невъзможна бъркотия)
къде събират силите си
кошмарите на нощта
доволствата на следобедите
продажността на вечерите
инфарктите на утрото
злите бръчки на деня
и всички всякакви всеядни
алчни погледи
но тук ще изоставя тази дидактична проповед
словесен бунт и хленчене и тъй нататък,
защото имам работа -
ще храня котките край паркинга,
за да избягам
за малко от чудовищата
в себе си.