В едно виртуално кафене,
някога - в далечното бъдеще,
ще се срещнем със теб на чашка кафе,
някъде в нашите сънища.
Декорът ще е урбанистичен,
в тон с чернобялата ти риза,
всеки поглед и звук - реалистичен,
Танатос и Ерос ще излизат и влизат.
Ти ще държиш нежно ръката ми,
а аз ще търся нещо в очите ти.
Лист от роза ще плува в кафето ми
и ще е толкова изкусително.
В едно виртуално кафене,
някъде - в квартал на времето,
разговорът ни гладко ще тече,
а мислите ни - несвързано.
Имам нужда от твоето бъдеще,
а ти - от моите спомени.
Кафето ни май ще изстине,но...
нищо - и без това горещо ще е.
После всеки ще тръгне в своята,
предварително ясна посока.
Ще оставим на масата сметката
и от душата на всеки по парче.