автор: Amar

Пребродихме се
без остатък.

Бързахме,
за да не се
пропуснем.
И в бързината
се изгубихме.

Ако ме срещнеш пак,
ще приличам
на теб.
Ще бъда свита
под някоя череша
с узрели плодове,
а косите ми
ще са златни.
Ще бъда приведена
над някой кладенец
и ще оглеждам
в бистрите му води
следващата своя аз.

Ако ме срещнеш пак,
ще бъда изумрудена
със сини мъниста
в очите
и бели гълъби
по ръцете.
Ще бъда вятърна
и разпиляна
по залезите.
Ще бъда разлистена
и зелена.

Мои ще са всички посоки
и ще пресрещна твоята.

Но намериш ли ме отново,
отмини ме, ако
не си готов
да посрещнеш утро
без синьо.
Ако не си готов
да преболиш,
когато ръката ти
се одраска на тръни.
Ако не си готов
да запълваш пукнатините
в душата си.

И ако се загубиш
в тъмното някога
и очите ти са пълни с пясък,
а нозете ти
са забравили обратния път,
ще можеш ли
да се намериш пак?

И ако тръгнеш нанякъде,
подмамен от фалшивия
блясък на друга посока,
ще бъдеш ли пак
себе си?