ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 775
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 775
 |  Душата ми нелепо програмирана
освирепяла
Се носи на крилете на надеждата
изгубена
А всъщност тя дори не е разбрала
милата
Че този полет ще и е последният
към нищото
Събуждам се със търсещи очи
и думи
Забодени накриво под клепачите
гноясали
Понятията за добро и зло кървят
под кожата
А аз се смея нагло във очите си
и ръкопляскам
И че тъгата не е позитивно чувство
спор няма
Разкъсах злобно всичките илюзии
със устни
Пространството край мен се пукаше
по вените
Обезкървени бяха капилярите ми
кухи, пусти
Пробуждането беше неизбежно
като раждане
Прозрението ми дойде след ехото
от гръм
От всеки бор не става нежна свирка
приятелко
А аз не искам и не мога да наскоча
себе си.
Публикувано от BlackCat на 27.08.2005 @ 17:22:26
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Такъв съм" | Вход | 12 коментара (34 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Такъв съм
от Ray (bdoych@abv.bg) на 27.08.2005 @ 18:00:47
(Профил | Изпрати бележка) | | В последния ред му е майката, не в заглавието :) |
Re: Такъв съм
от ole72 на 27.08.2005 @ 18:00:58
(Профил | Изпрати бележка) | | Можеш, можеш и не бъди толкова тъжен. Пращам ти много усмивки:):):):):):):):) |
Re: Такъв съм
от angar на 27.08.2005 @ 18:13:54
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Пробуждането беше неизбежно
като раждане
......
А аз не искам и не мога да наскоча
себе си.
Какво по-хубаво от това, какъв по-голям залог за щастие! Лошото е когато искаме да надскочим себе си!
|
Re: Такъв съм
от Usmiv4ica (willy_willy@abv.bg) на 27.08.2005 @ 18:27:10
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/usmiv4ica | Много добро.
"А аз се смея нагло във очите си"
"Пробуждането беше неизбежно
като раждане"....
професионалната ми деформация обаче не може да се сдържи, да не пошегува и да попита - на какъв език я програмираха нелепо ;-))))
|
Re: Такъв съм
от Nika на 27.08.2005 @ 19:22:00
(Профил | Изпрати бележка) | Какво да кажа сега...
Може би това, че
колкото и да подскачам
с протегнати към небето ръце
и дори криле да си слепя
и да опитам да политна
няма как да го достигна.
Това дали означава,
че не мога да надскоча себе си?
Навярно...
Какво пък, трябва да си знам мястото.
Тук, не Там.
Но ти се усмихвам :) |
Re: Такъв съм
от copie на 27.08.2005 @ 20:00:50
(Профил | Изпрати бележка) | Много хубаво стихо!
Няма как да се преинсталира програмата, но не знам дали е нужно? Да се ъпдейтва по-добре.
После ристарт!
Гледам те ненагло в очите и ти ръкопляскам! :)
Няма да е последният й полет! |
Re: Такъв съм
от Gerlan на 27.08.2005 @ 23:01:21
(Профил | Изпрати бележка) | Това със скачането, другите го определят. А, дали искаме, или не, това просто се случва, въпреки нежеланието ни, да се надскачаме!
Карма, майна!
Поздрави! |
Re: Такъв съм
от libra на 28.08.2005 @ 02:28:29
(Профил | Изпрати бележка) | ей туй нескопосано стихче съм го писала отдавна, ще ми се с него да ти кажа..успех ти желая в препрограмирането на душата..
Стигах до дъното на отчаянието,
умирах безброй много пъти,
преживях разочарованията
на много грешки от решения,
и се родих отново,
друга
приела мъдростта
наречена живот,
и предизвикателството
да го изживея!
|
Re: Такъв съм
от ariel_b (ariel_b@abv.bg) на 29.08.2005 @ 08:14:29
(Профил | Изпрати бележка) | Нахраних смело гордостта си
със захаросани илюзии.
Изчерпах и последните запаси.
Избяга ми и музата.
Поисках да надрасна всички.
Снагата ми да е топола.
Но бях невидима тревичка -
сама, объркана и гола.
|
Re: Такъв съм
от dobilz на 29.08.2005 @ 08:52:03
(Профил | Изпрати бележка) http://ibod.hit.bg | | Когато човек спре да иска умира. Примирение и смирение не е едно и също. Нежността на свирката зависи от чувството, което което свири на нея, а.... утрото има сини очи :)))) |
Re: Такъв съм
от nega03 на 29.08.2005 @ 11:23:24
(Профил | Изпрати бележка) | Никой не може да надскочи себе си, Скъпи ми Приятелю!
Но може да открие себе си, ако следва прилежно пътя на сърцето и не се опитва да хитрува, прескачйки речните камъчета, изградили просека между двата бряга на реката...
Всяко нещо с времето си! |
Re: Такъв съм
от desiteneva (desiteneva@hulite.net) на 08.09.2005 @ 23:11:59
(Профил | Изпрати бележка) http://osinoviavane.com | От всеки бор не става нежна свирка
приятелко
...но става пламъче за огънче през зимата, когато и сърцето ти е в лед...
така, че ти не отминавай борчето,
а го вземи със тебе - за късмет! |
|  |
Начало
ХуЛитери
