автор: bogest

/Всичко ми минава между пръстите и няма пора, която там да не стърчи.../

Ах, прилъстена си
в омая на повяхващи сълзи
момини те цветове на тялото ти под прозрачното перде
не кожа, лъст е тази гладка гладна тъкан под крака ми
потрепва всеки дъъълъъг мускул свързан с тях
Мм, обърни се като забавяща комета
ще ме побъркаш, знам това, че съм побъркан
Всичко ми минава между пръстите и няма пора, която там да не стърчи
не
не ме мъчи
мъчи ме. Имаш влудолюляващо търпение
Нима издържаш напрежението на покълващи зърна, които няма начин да не разкъсат стеблата, промъкващи се изпод суууухата земя
Гърбът ти
-Остави го там на мира
-А по-надолу
-Говори със думи
-Караш ме да се срамувам
-Не си жена, нали
-Бъди по-мила, моля те! -Не ме моли

-Добре. -Кое ти е доброто?
-Разбирам. -Какво разбираш ти?
-Добре де...
-Ти ще ми правиш ли нещо или ще ми пелтечиш тук1111!!!!2222????
-Моля ти се не крещи
...
Банята е, слава богу, празна
Добре, че миналата зима слагах плочки
Красиви са като сатен
И хлъзгави и гладки
МММ, сякаш поглъщат тялото ми като в гроб откъм гръбчето
Настръхващо е, даже настръхотно
Не подозирах, че ръцете ми са толкова изящни, а пръстите им тъй ефирни
Задявам се със собственото си съзнание
Каква хашишна безметежност
Заспивам в лилава мъгла
...
Ела