автор: nepoznata_za_teb

На Paparaka

Когато сълза прогори бузата ти
до теб ще бъда
и ще я попия.
Когато слънцето докосне росата
с топъл лъч,
най-нежната ще бъда
когато с него те целувам.
Когато изгубен се залуташ,
когато си самотен,
ръката ти ще милвам,
за теб към светлото
път ще проправям.
С поглед ще те закрилям
когато заспиваш
и после, когато сънуваш.
Когато се къса сърцето ти
със своето ще те пазя -
ти имаш нужда от любов…
Притвори очи, погледни ме.
Ще бъда в теб, ти в мен.
Ще бъде винаги.