Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 852
ХуЛитери: 2
Всичко: 854
Онлайн сега:
Когато вечер дойде успокоението
и хората заспят пред синия екран,
в ръка със чашка от забвението
напразно пак те чакам, знам.
Ти имаш свои радост и терзания,
които не разделяш с мен
и друг завзел е твоите желания,
за мене няма място в твоя ден.
Ако веднъж завинаги си тръгна,
ще стана ли по-мил, по-скъп,
а ако няма сила да ме върне,
ще се изпълни ли сърцето ти със скръб?
Когато няма дланите да те милуват,
ще търсиш ли прегръдките ми нежни,
когато няма устни топли да целуват,
ще липсвам ли в нощите ти снежни?
Ще искаш ли тогаз на мойто рамо
да се облегнеш и да си поплачеш,
че от всичко помежду ни казано, само
не ми призна, че ме обичаш.
09.2002
