автор: nevidima

Мечтая си за безвремие.
За тишина като вакуум,
в която миговете не препускат.
И нощите не болят.
А луната е яркосиня и дръзка.
Сънувам чисти утрини,
в които мога
да предвещавам деня.
Искам с ръце от вятър
да опитомя внезапния дъжд.
И когато кратките дни
започнат да ми тежат,
да ги върна обратно
на времето.