автор: Veniamin

Изтичат часовете като лава,
която всеки ден се напластява,
затрупва спомените ни,
съдбите изпарява…

( А миговете са на капки,
оставят лунни кратери в душите.)

Помпееви потомци сме,
застинали във причудливи пози
като в театър на абсурда.
Движения,
които предизвикват съжаление
погледнати отгоре,
където музеят на мадам Тюсо
е пълен с извънземни.