автор: alisa

Хайде стига щуротии!
Време за порастване.
Стига вече съм се крила
тихо в храстите.
Не че там не ми харесва.
Има вълци.
От засада да ги стреснеш
и да хлъцнат
е почти като във приказка.
(Но без края.)
Или трябва да ти стиска,
или траеш.
"Или" е настолна дума,
казват мъдрите.
Стига вече тия глупости
дето къдря.
Стига руси междучасия.
(Как пък мога?)
Отпечатъците в пясъка
временно са мода.
Временната диагноза
си я зная.
Млъкна ли - и те ще млъкнат
да ме лаят.
Но пък ме е страх, че после
ще е тихо,
ще ме наболяват костите
и ще свиквам...
Искам ли да свиквам всъщност
или лъжа?
Питомното има къща,
но е тъжно.
Има сигурно причини
да се чудя.
Колко векове невинните
чакат чудо?
Чакала съм по погрешка
и аз нещо.
Само че го няма нещото
и се сещам,
че не искам всъщност вече
да пораствам.
"Ум царува" е далече.
(И за щастие.)
"Хайде стига щуротии"
е за после.
И отлагам пак с години...
Високосна съм.