автор: Heretic

Младият търсач на приключения беше стигнал до портите на Камер.
Застанал насред площада той призова демоните отвъд границите на смъртта. Земята се разтвори. Слуз изригна от отворената рана. Хората уплашени избягаха.
- Не разбират ли, че заслужават да умрат- засмя се Хезел.
От отвора излязоха огромни тумбести същества приличащи на червеи. Със тънките си ръце разкъсваха уплашените хора. Хезел започна да променя формата си. Превърна се в огромен двуглав гущер, ходещ на кривите си два крака. Имаше роги на главите си(колко банално). Повръщаше без да се спре червената си кръв.
Хезел превърна този голям град в по-гнусно място от геената. Бяха изминали около три години. Той беше скъсал с тайните общества. Беше придобил нови умения. Всичко това беше постигнал с пъклен труд.
"Трудът ти е нужен, ако не искаш да се принизяваш с останалите човеци". Това му беше казал мъдрият император Кхес.
"Има една истина. И тя гласи, че единствено Ти управляваш и моделираш живота си. Тръгни на път и се опитай да придобиеш това умение." Това му беше казал Вагах. Всички тези хора му бяха учители.
Хезел се усмихна и напусна опустошения град. Целта му беше да отиде в "Безбожния изток". Да се разходи в Пустинята на Черния пясък, където самият мъдрец и гадател Маврек е сеел семената на злото. Там в тази пустиня Хезел чакаше според него последната си битка. Наградата за победителя беше - Знание.
'' За глупеца знанието не означава абсолютно нищо. Той търси истината в материалното, но той не знае, че материалните неща като парите не биха съществували без Знание. Просто е."