автор: daik

-Как болно ми е , скъпа, как е странно
да се сродя с пръста разхвърлял клони.
Как болно ми е , скъпа, как е странно
със ствол прерязан да се раздвоявам.
Не ще зарасне във сърцето рана-
най-чистите сълзи разкъсано ще рони
Не ще зарасне във сърцето рана-
със пламенна смола прахта ще напоява
-До като дишам с теб ще бъда
Душа и кръв са неделими
До като дишам с теб ще бъда
любов и смърт са винаги едно
Ще носиш в себе си любими
Навсякъде със себе си ще носиш
навсякъде със себе си ще носиш
земята родна, родното гнездо

-Но ако няма как да се укрия
от скърбите неизцерими
Но ако няма как да се укрия
от хлад и тъмнини

-Разделите предричат срещи
не ме забравяй мой любими
Разделите предричат срещи
и ще се върнем- аз и ти.

- Но ако аз без вест изчезна-
проблеснал лъч стопен в денят
Но ако аз без вест изчезна
над звезден пояс в млечен дим.

-За теб ще почна да се моля
да помниш земния си път
За теб ще почна да се моля,
да се завърнеш невредим

Чак в одименото купе унесен
усетил се бездомен и смирен
Чак в одименото купе унесен
той полуплакал, полуспал..
Но ето стръмен склон- и влака
извил се в страшен крен
Но ето стръмен склон- и влака
без релси оси завъртял.
Тогава нечовешка сила
телата стиснала във клещи
Тогава нечовешка сила
най-земното лишила от земя
и никого не защитила
далечно обещана среща
и никого не защитила
ръка протегната: Ела!

Не се разделяте с любимите
Не се разделяте с любимите
Не се разделяте с любимите
в тях враствайте със порив тих
И се прощавайте завинаги
и се прощавайте завинаги
и се прощавайте завинаги
когато се отделяте дори за миг.

Оригиналът