автор: BlackCat

Днес приказка реших да ви разкажа,
но не вълшебна, а такава, тъжна...
Самичка както се разхождах по паважа
почувствах, да говоря че съм длъжна.
Край мене продавачи насред пътя
с цветя в ръцете ме подканяха безгласно:
„Вземи букетче. Не го давам скъпо."
А аз по красотата се прехласнах.
Дали разбираха гласът на цветовете,
че прелестта си ни даряват за награда?
Или в стръковете малки - свежи, светли,
те виждат шанса да си купят хляба?

В миг се озовах с цветя в ръцете.
Галех ги и шепнех им с любов.
Плачех. А сълзите ми - просветваха.
За стотинки съм си купила... живот.