автор: drakson

В последно време отделни представители на властта на местно, регионално и републиканско равнище се опитват да изпълняват ролята на фактор и коректив на свободното слово.
Колкото и да е банално, отново се налага припомнянето на общоизвестната максима, че медиите са корективът на властта,а не обратното! Свободата на изразяване на гражданите предполага не само правото да споделят различни възгледи, критикуващи бюрократичната администрация на едно или друго равнище. Когато властта посегне към медиите, показва невъзможност да изпълнява задълженията си.
В ерата на съвременните комуникации явлението "Хитлер" е напълно възможно. Анализирайки по-задълбочено ситуацията виждаме, че демокрацията е просто една Утопия и идеално средство за манипулация над "масата". Това е истината, авторитаризмът като тип агресия и изява на еднолична мощ, е непоправим и нелечим дори и от времето. Човекът винаги ще се бори за сила и власт, но по все по-завоалиран и "демократичен" начин. Докато миналия век Хитлер е бил "продукт" в ръцете на други хора и оръжие за манипулация, то сега това става сравнително безболезнено. Влиянието на медиите върху човешкото поведение, съвременните комуникативни модели, когнитивните процеси при политически избори, вербалната комуникация в политиката са доста по-силни фактори от един човек като Хитлер.
Кой знaе защо, журналистите корпоративно представят себе си като потърпевши, като жертви, като хора, върху които се упражнява управленски диктат в рамките на собствената им институция, медийна организация, радио, телевизия или вестник. Тоест, проблемът за свободата на словото например се представя непрекъснато едностранно, той се оказва единствено проблем за освобождаването на журналистите от въпросните внушения или разпореждания. Журналистите се предполагат сами по себе си като свободни, но просто непрестанно сдържани да разгърнат свободата си. На обществото е отредена ролята да следи епическата битка между медиите и партиината "власт", да възвеличава журналистите, когато успеят да кажат думата си, да спретва от време на време митингчета в подкрепа на свободното слово. "Желаят ли действително свободата си?" Та те се кичат със "свободата на словото" като с персонална привилегия. Чустват се неуязвими, а това предполага жаждата им за власт. А дали вече не я притежават?!
Пресцентровете във ведомствата на практика изпълняват всички дейности, присъщи на дирекция за връзки с обществеността. От тази гледна точка пресцентъра е онази "машина", която регулира информационните канали от правителството към обществото. От тук стигаме до извода, че всяка информация минава през определени хора, които от своя страна решават пред кого и как ще изглежда. В повечето случаи докато стигне до последната инстанция - обществото - бива цензурирана, та дори и премахната. След години тази информация се изкарва наяве от "нова генерация" представители на медиите и те отново стават герои на новото време. В крайна сметка образува се кръговрат, в който медиите са напълно неуязвими за сметка на представителите на властта, които се сменят ли сменят...
Със силата на оръжието "свобода на словото" медиите водят своя скрит авторитаризъм над политическата власт. Депутатите ни са като матрьошки в ръцете на журналистите, знаейки, че могат да си заминат така, както са и дошли - благодарение на съвременните комуникации. Това явление не носи физически жертви като при Холокоста например, тъй като вместо газови камери сега се използва илюзорното слово. Никое оръжие не може да се сравни с масовото действие на манипулацията следователно попаднали в неподходящи ръце, медиите биха били един от най-добрите начини да противопоставиш човек срещу човек. "Така е то..." казва Кърт Вонегът. "Така е то..."