Горящи факли по стъпалата на дома,
а дрехите разкъсани по пътя,
на просещия милостиня са изящни...
Обувките му светят
понеже скъсал е със миналото
и връзките са му ненужни за притягане.
Свободен е да бъде, там където
сърцето му си пожелае
и е безсилна гравитацията земна
да задържи роденото в очите
като предвестие, щом устните са свити,
и стиска плътно думите зад зъбите...
В мълчанието си не спира да говори...