Завесите са спуснати. Зад тях
сконфузено мълчи си светлината.
Във ъгъла се свива - май от страх -
прашасала надежда непризната.
Застанал си на пътя ми... Мълчиш.
Очите ти - ми казваш - не понасят
да бъде светло в къщи. Тук грешиш-
не мога в мрак! Направо се изнасям!
А ти си стой. Почивай си така.
Отсрочка ще ти дам - дано ти стигне.
Но после... искам силна светлина!
Проклетата завеса да се вдигне!