Отиде си...Но вечно си до мене.
Невидима пристъпваш във нощта.
Докосваш ме. Отдръпвам се смутено,
но разговарям с теб до сутринта.
Споделям.Ти отлично ме разбираш.
Та как могла би да не ми простиш!
Ръката ти ръката ми намира.
Сърцето ти чрез моето тупти.
И с нова сила почва да обича!
Преливаш в мен неземната любов.
И аз на теб започвам да пролочам.
А ти ми пращаш своя блатослов.
Бъди до мен.Така се чувствам силна.
Така се чувствам малко по-добра.
И всяка вечер с погледа си милвам
една светулка - твоята звезда.