Днес площадът е пуст.
"Сан Марко" е тих, като никога.
Няма гълъби.
Хора.
Всичко е спазъм,
изгарящ повей или ласка, която
отдавна изгубена
бяга.
И изглежда заспало.
Някак,
забравено от години.
Слънцето-
не заслепява очите ми.
И ги няма белите гълъби.
"Сан Марко", като пусто сърце
тихо стене под облаци сиви.
Разхождам се.
Тиха.
Сама.
В тихото, тиха жена.
Утре ще има гондоли и гълъби.
Днес,
къде отлетели са днес?