автор: PaparakaPV

Хвърчила изплуваха в очите ти
горещи като лято
солено пари под езика ми
ухае на дърва и топла есен
какво е времето в теб
като времето в мен
Денят е непривично скучен
неуместен и смутен
Подхвръкват думи лековато
не капят тежко - пясъчно олово
кой ги отвява - няма вятър
и няма смисъл
няма смисъл
денят е летаргичен
като отшелник
в разговор със своя бог вглъбен
Протяжен звук от пукната камбана
подплаши дремещите гълъби
и отлетяха, а бяха
последните останали
преди края на света
освен теб
освен мен
потънали
в памуков ден
в последен ден
едва крепящ се върху острието
на кратка дума
Ела. Хвани ръката ми
и нека похвърчим
докато още крета
онова виенско колело
Крия в джоба на дънките
два резервни билета
за последния курс
по дестинация "Рай"
Или да останем
аз в теб
ти е мен
и да умрем
в утрото
след този тъй скучен ден