автор: Gargabela

Мартини бяло в чашата на мрака,
върти се в кръг маслинката - Луна.
Отпиваш бавно.
               Знам ,че ме очакваш,
ти -моя стара , влюбена тъга.

На срещи с теб отдавна аз не ходя,
защото твърде много ми горчиш.
Но ти ме търсиш.В нощите ми бродиш
и нежни думички в ухото ми шептиш.

Разтапяш съпротивата ми плаха.
Макар да знам, че пак ще ме боли,
пред тебе всички бариери махнах.
Ела, тъга! Ела ме прегърни.