автор: daik

За лятото скърби,
когато есента очакваш.
за сухите върби
изпили слънцето до капка,
за пясък, който стъпките изтрива
от сушата на вятъра изпръхнал,
за залив,който нежността прикрива
-страстта на бурите прегърнал.
За цвете уморило се да вика
със аромата си пчелите,
за отлетялата авлига,
за резедата на тревите…
и за последните лъчи
които залез във очите слагат…
Ако си тъжна поплачи .
Помага.