автор: KaktaKa

(с благодарност към Толкин за оказаната помощ, нищо че той не знае за това)
Изпървом бил Dave Mustaine - Единственият, когото също така наричат Мегадета; и той сътворил Свещените песни. Създал разни мелодии, а те заживели собствен живот, и хората ги слушали, и растяло опиянението от невероятните песни.
И станало тъй, че постепенно Жоро прозрял и разкрил пред Приятелите си могъщата красота на метал-музиката, нечувана дотогава. Приятелите му преклонили глави пред блясъка и мощта на тази музика и останали безмълвни. (Само две сенки се опълчили - Дарина, наричана Светлината на Духа, продължавала да харесва чалга, а Румяна Добрата Леля била против тази музика, защото тя никаква музика не харесвала - само тишина искала. Но Жоро бил великодушен и не ги укорил.)
Рекъл тогаз Жоро - Прозорливият:
- Искам сега задружно да слушаме Великата Метал-музика. И тъй като всеки от вас е надарен с Ината на Човека, покажете своята мощ, намерете всички песни на Dave Mustaine, със сила и мисъл, с пари и пиратски download - както сметнете за добре. А после ще ги слушаме и ще се радваме, че красота велика има в тази музика.
И намерили Приятелите всички песни, че още намерили и на Lacrimoza, и на Меtallica, и на Мanowаr, и на Nightwish, и зазвучали песните в прекрасна хармония; препълнила тя квартирата на Прозорливия и бликнала в Пустотата и нямало вече Пустота, а заприиждали съседи и дори ченгета.
И седял Прозорливият, слушал и всичко го радвало, понеже музиката била съвършена, но пламнало в душата му горещо желание да изтъче своя собствен живот по нов и прекрасен начин. А Прозорливият бил надарен с много могъщество и познания, и характер. Често бродел сам из Пустотата да дири Неизвестния Смисъл, защото го изгаряло желание да сътвори свое собствено Битие. Неизвестния Смисъл не открил, именно защото бил неизвестен, ала докато бродел сам, започнал да крои нови замисли.
Част от замислите вплел в Голямото Приключение, наречено още Технически Университет. То било изпълнено с много изпитания и несгоди, но Прозорливият не се предавал. Напълно му било ясно, че ще дойде денят, когато децата му ще го попитат за Теоремата на Лагранж за критичните товари на прътови конструкции, и ако той не може да им я каже, малките невинни душици не биха могли да оцелеят.
В същите времена Прозорливият, наричан още Зеленото око, монтирал и метални сгради, защото всичко, що е метал, за него е съвършено. И дирел наслада и гордост в самото дело, а не в притежание и власт - затуй раздавал щедро и нищо не скътвал, а се прехвърлял към ново дело. И му повярвали, и тръгнали с него много други силни мъже. Прозорливият нищо не върши заради собствена слава и не ревнува чуждата сила, само едно го вълнува - в мир да живее. От всички хора най-много обичал Приятелите и им дарил изкуството на обичта към другите. (И още - бира в зелени бутилки пие, зелена трева обича, зелен е пламъкът на очите му - не напразно е Зеленото око.)
Спътница на Прозорливия е Джени, Повелителката на модата, която познава всяко кътче на сърцето му. Тъй велика е нейната хубост, че не може да се изкаже със слова човешки. Рядко се делят Зеленото око и Джени. Квартирата им е във вечните комплекси на могъщия град София. Изправи ли се Зеленото око от своя прозорец да огледа София, ако до него е Джени, взорът му стига безкрайно далеч през мъгла, мрак и махмурлук. А щом Жоро е с нея, Джени чува по-ясно от всички други гласовете на Приятелите, които кроят интересни планове. Затова Приятелите силно почитат Джени и с обич се прекланят пред нея.
Почивали веднъж приятелите подир дългия труд и гледали как расте поредното метално хале, додето Жоро обявил Празненство велико; свикал той всички Приятели, и Дарина и Румяна. И обявил, че с Джени ще станат две цели части от едно цяло нещо, наречено семейство; че ще я вземе за Невяста. Прозорливият и Джени имали огромни запаси от светлина и всичко най-прекрасно. Благословена била квартирата им, защото в нея обитавала Любовта, даже четките за зъби и компютърът там били благословени.
С Жоро вече неотлъчно ще е Джени, най-прекрасна от всички, а край тях двамата вечно ще шета голяма свита от Приятели.
............
Тъй, казват, било по Земята в началото на дните, преди Жоро и Джени да се оженят. И било празненство голямо, и пиене, и музика...
Събудили се на другия ден Дарина и Румяна, и понеже спели по гръб, видели облаците и Слънцето, и заобичали Небето.
Събудили се на другия ден Жоро и Джени, и понеже спели настрани, видели се един друг и още повече се заобичали.
Събудили се на другия ден Приятелите, и понеже спели по очи, нищо не видели, а си помислили: "Не трябваше снощи да пием толкова".