автор: BlackCat

Свилените мисли се оплетоха в безредици.
Моделът бе дантелен - за украса.
Да ги пришия исках към покривката...
Трапезата,
разстилана за теб, да е изящна.
Изкустно гозбите ти да подправям с щипка нежност,
да ги топля с парещите въглени,
които в шепи стискам... Вкусила надежда,
с част от себе си да те изпълвам
исках...
Свилените мисли...
Изтъках завесите,
с които нашия си свят прикривахме
от многото мърсители, невярващи във вечности,

в каквито, всъщност, ние се превърнахме.

Сега опъвам - с дива ярост - нишките. Разплитам
дантеленото безподобие от мисли.
Далече си...
Мъгла...
И не изпитвам
даже болка във прорязаните пръсти.